То все още представлява един мащабен експеримент
След като през 1978 г. се роди първото бебе, заченато в епруветка – Луиз БРАУН, всички хора, които имат проблеми със зачеването, търсят най-напред спасение в метода на ин витро оплождането. След раждането на Луиз на бял свят се появиха приблизително още един милион “ин витро бебета”, които представляват един процент от всички раждания в развитите страни.
Според Световната здравна организация около 10 процента от семейните двойки на Запад изпитват затруднения да постигнат зачеване и около 1,6 на сто от подлагащите се на лечение заради безплодие опитват ин витро оплождане.
Ако съдите по заглавията в средствата за масово осведомяване, бихте си помислили, че някога ниските проценти на успеваемост най-сетне са били подобрени и че с помощта на ин витро оплождането жените буквално могат да се сдобият с бебе, когато си поискат. Реалността обаче е нещо съвсем различно като сценарий. Степента на успех си остава твърде ниска – само 22 процента от семейните двойки, подложили се на ин витро оплождането, в края на краищата се сдобиват с живо родено бебе; при това опасенията за безвредността на тази процедура продължават да се умножават.
Подобни въпроси отново излязоха на повърхността неотдавна при публичността, която придобиха случаите с телевизионната знаменитост Сара Паркинсън, съпруга на Пол Мертън, която почина от рак на гърдата през 2003 година, и с Лиз Тилбърис – бивша главна редакторка на “Харпърс Базар”, която почина от рак на яйчниците през 1999 година. И двете жени бяха убедени, че заболяванията им са причинени поради опитите им да заченат по пътя на ин витро оплождането. И двете бяха преминали през няколко терапевтични цикъла, включващи приемане на високи концентрации от женски полови хормони.
Макар че медиите замазаха наличието на тези опасения, остава си фактът, че ин витро оплождането все още представлява един мащабен клиничен експеримент. Всички различни варианти на ин витро оплождането са били приложени вече на милиони мъже и жени, без практически да са направени никакви подходящи изследвания и без да се знае много за възможните рискове, които манипулацията крие както за майката, така и за нейното дете. Буквално всяко ново откритие – а напоследък това са модните генномодифицирани полови хормони (виж за тях специалното каре) – бързо се вкарва в клиниките, без да е било предварително подложено на достатъчни за целта експериментални изследвания.
Дори такава фигура като самият лорд Робърт УИНСТЪН – един от пионерите на ин витро оплождането и член на екипа, извършил “ин витро чудото” от 1978 г., неотдавна се изказа публично за потенциалните опасности, които крие тази медицинска процедура, призовавайки за по-прецизно наблюдение на по-нататъшното развитие на бебетата, родени по този метод, както и за обновяване на регулационните норми за извършване на ин витро оплождането.
И така, близо 30 години по-късно, ние все още трябва да се запитаме:доколко безвредно е ин витро оплождането както за майката, така и за нейното новородено бебе?
Каква е процедурата по извършване на ин витро оплождането
При възможно най-основния вид ин витро оплождане – при който се използват яйцеклетки от майката и сперма от нейния партньор – лекарите дават на жената лекарства, които стимулират нейните яйчници да отделят колкото се може повече яйцеклетки. Тези яйцеклетки след това се отделят с помощта на някаква технология за управление като ултразвуковата например. Взема се определено количество семенна течност от мъжа и се използва за оплождането на яйцеклетките в специален лабораторен съд. До три от успешно получените жизнени ембриони се пренасят в матката на жената, което се прави въз основа на предположението (непотвърдено), че колкото повече ембриони имат възможност да попаднат в тези условия, толкова по-голям е шансът, че един от тях ще стигне до целта.
Лекарственото стимулиране на яйчниците е понастоящем основен пункт в процеса на асистирано възпроизвеждане на човека. Тази технология естествено се основава на приемането на множество силни лекарства, които принуждават яйчниците да отделят колкото се може повече яйцеклетки.
Най-опасното възможно усложнение, което може да последва, се нарича “синдром на хиперстимулираните яйчници”, който се случва на близо 1500 жени на година само в Обединеното кралство или на 6 процента от всичките около 24000, които се подлагат ежегодно на ин витро оплождането. Дори наръчникът MIMS – лекарствената “библия” на британските лекари, предупреждава, че синдромът на хиперстимулираните яйчници представлява потенциален смъртоносен страничен ефект на лекарствата за стимулиране на плодовитостта и че всички пациентки, които се подлагат на асистирана овулация, са изложени на този риск. Синдромът може да доведе до животозастрашаващо обезводняване, масивно натрупване на течности в гърдите и коремната кухина, проблеми с кръвосъсирването и увреждане на бъбреците.
Кломифеновият цитрат (кломид) – едно от най-старите и най-широко използвани лекарства за стимулиране на плодовитостта, е предназначено за предписване само при жени, които имат овулаторни дисфункции. Производителят на този медикамент – Авентис Фарма, не го препоръчва да се употребява при повече от три цикъла. Въпреки това указание, масова практика е лекарството да се предписва като основно терапевтично средство, независимо че жената има редовна овулация, както и да се прилага в продължение на цели шест менструални цикъла.
Приемано през устата лекарството кломид притежава блокиращо естрогена действие, което заблуждава хипофизната жлеза и я кара да произвежда стимулиращи фоликулите хормони, както и лутеинизиращи хормони, предизвикващи фоликулен растеж и отделяне на яйцеклетки. Страничните ефекти от това действие могат да бъдат намалено количество и качество на влажността на маточната шийка и изтъняване на лигавицата на матката, при което ще се наложи даването на допълнителни хормонални агенти за възстановяване на намалената дебелина на лигавицата. Жената може също така да развие кисти на яйчниците, да получи горещи вълни, гадене, натрупване на телесно тегло и да се чувства отпаднала.
Забавяне на овулационния цикъл
Ако горепосоченият терапевтичен подход не даде резултат, жената се поставя на още по-силни лекарства за плодовитост. Те се наричат медикаменти за “суперовулация”, които принуждават женския организъм да отделя колкото се може повече яйцеклетки. Много от тези лекарства представляват било хормони, извлечени от естествени източници като урината на бременните жени или на жени, преминали менопаузата, или са генетично рекомбинирани версии на тези хормони (виж карето за генетично модифицираните хормони).
През 2003 г. година Комитетът за безвредност на лекарствата препоръча метродинът – едно от най-старите лекарства за суперовулация, повече да не се използва на територията на Великобритания. Тази предпазна мярка се наложи след като стана известен един случай на доказан вариант на болестта на Кройцфелд-Якоб в Италия, откъдето е била доставяна човешка урина за производството на това лекарство.
Повечето жени, които се подлагат на лечение за плодовитост обикновено биват бомбардирани с три типа лекарства: някакъв вид агонист на хормоните, предизвикващи отделянето на гонадотропин, необходим за потискане на отделянето на лутеинизиращи хормони от хипофизната жлеза и да предотврати овулация преди фоликулите да са напълно узрели; някакъв хормонален продукт за стимулиране на фоликулния растеж, който да предизвика производството на повече фоликули; както и някакъв вид човешки хорионичен гонадотропин за достигане на крайна фаза на зрялост на яйцеклетките във фоликулите.
В добавка към всичко това гонадотропини от рода на лутеинизиращите хормони и фоликулно стимулиращите хормони се дават и директно всеки ден в продължение на четири до осем дни от цикъла на лечението.
По време на т.нар. “хипофизното забавяне на цикъла” – както наричат тази фаза на лечението – когато овулацията бива отложена, един от агонистите на хормоните, предизвикващи отделянето на гонадотропин, предписван на пациентките е гозерелиновият ацетат, който може да бъде до 100 пъти по-силно действащ от естествените хормони, стимулиращи яйчниците на жената. Това и други лекарства от този тип се дават обикновено заедно с човешки менопаузен гонадотропин по време на фазата на суперовулацията от медицинската процедура на ин витро оплождането. При това съществуват данни за случаи на потенциално животозастрашаваща хиперстимулация на яйчниците при жени, приемали комбинация от двете лекарства.
Фазата на прилагане на човешки хорионичен гонадотропин е много деликатен балансиращ акт. По време на него поне три фоликули трябва да имат определени размери, а кръвното съдържание на естрадиол – вид естроген, трябва да е на точно определено равнище и едва тогава трябва да се дава човешки хорионичен гонадотропин, предупреждават от фирмата “Органон” – един от производителите на този вид медикаменти. Тридесет и шест часа по-късно яйцеклетките са готови да бъдат извадени от матката на жената за изкуствено оплождане.
При хиперстимулация на яйчниците може да се наложи приложението на човешки менопаузен гонадотропин да бъде спряно незабавно и цялата фаза на лечението прекратена.
По време на тази процедура, при която науката и химията изцяло са овладели – и драстично са променили – целия цикъл на жената, нивата на естроген в организма на пациентката и размерът на нейните яйчници трябва внимателно да бъдат следени, за предпочитане посредством ултразвук, за да се избегне рискът от прекалено високи дози медикаменти, които да доведат до твърде бързото повишаване на нивото на естроген.
Има ли опасност от ракови заболявания?
Накратко отговорът на този въпрос е: все още не се знае. Яйчниците произвеждат женските полови хормони естроген и прогестерон, а изкуственото повишаване на тяхната концентрация в тялото на жената може да повиши опасността от развиване на рак, свързан с хормонални причини, като рак на гърдата или на матката.
Няма съмнение, че допълнителните количества егзогенен естроген (такъв, който не е произведен от самия организъм) причиняват рак. Съществуват многобройни сведения, че половите хормони са причина за множество видове рак при жените, тъй като те са хормоните, които стимулират и деленето на клетките в органи като гърдите, яйчниците и покривните тъкани в матката.
Днес в Съединените щати приемат, че хормоните са причина за повече от 30 процента от всички видове ракови заболявания, наблюдавани при американските жени.
По време на ин-витро оплождането нивото на хормоните в женския организъм достига звездни височини. В някои случаи, нивата на тези хормони стават по-големи от двойни на нормалните и това положение се запазва до три последователни дни.
В това отношение съществува аналогия с хормонозаместващата терапия, за която такива широкомащабни изследвания като “Женската здравна инициатива” в САЩ и “Изследването на един милион жени” във Великобритания доказаха по безспорен начин, че дори само една година приложение на хормоналното лечение е достатъчна за повишаване на опасността от рак на гърдата и на яйчниците.
Друга възможна причина за повишаването на риска от рак на яйчниците при ин витро оплождането е това, че стимулирането на яйчниците води до отделянето на голям брой яйцеклетки. По време на един стимулационен цикъл за целите на ин витро оплождането за един месец се отделят толкова яйцеклетки, колкото женският организъм при нормални условия би произвел за цяла година, та даже и за две. Някои жени може да се наложи да понесат до 20 такива периода на стимулиране, което ще доведе до отделяне на 200-500 яйцеклетки, т.е. за по-малко от две години техните организми ще отделят яйцеклетки, за които иначе биха им трябвали точно 20 години.
При едно от най-неотдавнашните изследвания учени от университета “Ла Троуб” в Карлтън, Австралия, провели серия от наблюдения, представляващи едно от най-мащабните проучвания по темата до ден днешен. Те проследили здравословното състояние на 29700 жени, лекувани в 10 различни австралийски медицински центъра за прилагане на ин витро оплождането в продължение на период от една до 22 години, като състоянието на най-голям брой от доброволките били следено в продължение на 5-10 години. От този брой жени в тялото на 20656 били вкарани оплодени яйцеклетки в рамките на ин витро оплождането (това била т.нар. “лекувана” група), а на 9044 това не било сторено (те представлявали т.нар. “нелекувана група”).
Макар че случаите на рак на гърдата и на яйчниците, диагностирани по време на целия експеримент при двете групи не се различавали съществено по брой, жените от “лекуваната група” много по-често от очакваното развивали заболявания от рак на гърдата през първата година след третирането с лекарства за стимулиране на плодовитостта – близо два пъти повече случаи от очакваното.
Независимо от това, едно друго, завършило неотдавна изследване стигна до противоположни заключения. По време на него група американци и учени от други страни събрали и направили анализ на данните от осем различни научни експеримента с участието на доброволки с контролирани диагнози, при които вниманието на изследователите било съсредоточено върху безплодието и използването на лекарства за стимулиране на плодовитостта. Анализът установил, че жените, които приемали лекарства за стимулиране на плодовитостта, не се оказали по-предразположени към развиване на рак на яйчниците в сравнение с онези, които никога не се били докосвали до такива лекарства. Всяка успешна бременност пък намалявала риска от развиване на болестта в по-късен етап от живота. Жените, които обаче прекарвали по пет години в безуспешни опити на заченат, рискували 2,7 пъти повече да се разболеят от рак на яйчниците в сравнение с жени, които правили такива опити за по-малко от една година.
Твърде възможно е безплодието само по себе си да предразполага жените към развиване на рак на яйчниците или на гърдата, тъй като се знае, че всички жени, страдащи от безплодие по необясними причини, развиват по-често рак на яйчниците и на матката от средното, независимо дали са опитвали или не лечение с лекарства за стимулиране на плодовитостта. Ендометриозата също изглежда представлява рисков фактор за такъв вид ракови заболявания.
Тези данни са в хармония с установеното по време на други изследвания, насочени към рака на гърдата и на яйчниците, при които станало ясно, че постоянното предизвикване на отделянето на хормони, стимулиращи овулацията, без да се даде на организма почивка – такава, каквато той получава по време на бременността – евентуално може да задейства механизма на развитие на раковото заболяване. Съвсем очаквано американските учени установили, че бременността и кърменето оказвали предпазен ефект срещу рак на яйчниците.
Независимо от това, при определен брой по-предишни научни експерименти се установи, че при провеждане на ин витро оплождането се създава тройно по-голям от нормалното риск за развиване на рак на яйчниците. Така например 12 такива изследвания, данните от които били анализирани от Американската група за сътрудничество по проблемите на рака на яйчниците към Станфордския университет в Калифорния открила, че опасността от инвазивна форма на рак на яйчниците сред безплодните жени, които взимат лекарства за стимулиране на плодовитостта, е почти три пъти по-голяма в сравнение с тази при плодовитите жени и малко по-голяма от безплодните жени, които не взимат лекарства за стимулиране на плодовитостта.
Изследванията, правени върху лекарството кломифенов цитрат, показват, че жените, които взимат от него, повишават опасността да развият инвазивна форма на тумор на яйчниците с цели два и половина пъти. Тези пък, които са приемали лекарството в продължение на 12 и повече месечни цикъла, са изложени на още по-голям риск.
Лекарствата за стимулиране на плодовитостта: прекодиране на ДНК
Технологията за рекомбиниране на ДНК – или така нареченото генно инженерство – се разви драматично бързо през последното десетилетие: до такава степен, че днес 98 процента от лекарствата за стимулиране на плодовитостта, предписвани в Съединените щати, са създадени на този принцип.
Техниката включва репрограмиране на клетки, които да произвеждат повече женски полови хормони или гонадотропини. Тези променени клетки, наречени рекомбинанти, започват да предават нови характеристики на други клетки, които от своя страна отделят протеините, необходими за зачеването, като човешката разновидност на стимулиращия фоликулите хормон, човешката разновидност на лутеинизиращия хормон и човешката разновидност на хорионичния гонадотропин.
Новото поколение лекарства за стимулиране на плодовитостта върви в комплект със страничните си ефекти и опасности за тези, които ги използват. Всички те могат да предизвикат главоболие, гадене и болки в коремната кухина, а рекомбинантните гонадотропини са в състояние да причинят и реакции на мястото на инжектиране (болка, подуване или раздразване), както и синдрома на хиперстимулираните яйчници, който води до увеличаване на яйчниците, причиняващо сериозен дискомфорт при 4 процента от жените, а при един процент от пострадалите се налагат и болнични грижи. Могат да възникнат и тромбо-емболични усложнения (съсиреци в кръвта), в това число тромбофлебит (възпаления и съсиреци във вените), белодробна емболия, инсулт и запушване на артериите, като понякога това има фатални последици. Други странични ефекти са повръщане, диария, треска, подуване на корема, повишена чувствителност на гърдите, кисти на яйчниците или алергични реакции (като треска, тръпки, ставни болки, главоболие и отпадналост).
Освен това възможната връзка между новите лекарства за лечение на безплодието и рака на яйчниците, открита за първи път от д-р Уитмор от Станфордския университет, никога не е преставала да бъде на дневен ред.
Сп. Това, което докторите на ви казват
